Отваряте телефона „само за пет минути“, а половин час по-късно вече сте прочели няколко тревожни новини и усещането е, че светът става все по-мрачен. Това е добре познатият doomscrolling – навикът да продължаваме да консумираме негативно съдържание, дори когато то ни кара да се чувстваме по-зле.
Сега в социалните мрежи се появи неговата противоположност: bloomscrolling.
Идеята е проста – вместо да оставите алгоритъма да ви води към поредната тревожна публикация, съзнателно търсите съдържание, което ви разсмива, успокоява или вдъхновява.
Котки. Красиви градини. Хумор. Творчески идеи. Добри новини. Хобита. Истории за хора, които са направили нещо хубаво.
Но може ли това наистина да помогне?
Какво означава bloomscrolling
Терминът описва навика съзнателно да избирате позитивно, приятно и вдъхновяващо съдържание в социалните мрежи. Името идва от английската дума bloom – „цъфтя“. Идеята е онлайн съдържанието да ви оставя с по-добро усещане, вместо с напрежение.
Не е напълно ясно откъде започва тенденцията, но TikTok вече е пълен с видеа под този етикет – от позитивни послания до съдържание с цветя, природа, животни и хумор.
Защо негативното съдържание ни „хваща“ толкова лесно
Вниманието ни естествено се привлича от заплахи, конфликти и тревожна информация.
Затова може да влезете в социалната мрежа за едно конкретно нещо и 30 минути по-късно да се окажете дълбоко в поредица от публикации, които ви карат да се чувствате ядосани или тревожни.
Bloomscrolling предлага различен подход: да не приемате алгоритъма като нещо, което просто ви се случва.
Това, което гледате, харесвате, споделяте и пропускате, постепенно влияе върху съдържанието, което платформите ви показват.
Може ли позитивното скролване да подобри настроението
Според психолозите – да, поне в момента. Забавно видео може да прекъсне неприятна мисловна спирала. История за нечия добрина може да ви накара да се почувствате по-обнадеждени. Съдържание, свързано с любимо хоби, може да ви вдъхнови да направите нещо приятно.
Но позитивно не означава автоматично полезно. Ако прекарвате часове в телефона, губите сън или използвате скролването, за да избягвате проблеми, навикът пак може да бъде нездравословен.
Как да направите алгоритъма си по-позитивен
Може постепенно да започнете да:
следвате профили, след които се чувствате по-добре;
заглушавате акаунти, които постоянно ви напрягат;
търсите повече съдържание, свързано с ваши реални интереси;
споделяте забавни или вдъхновяващи неща с приятели;
пропускате публикации, за които знаете, че ще ви въвлекат в ненужни спорове.
Това няма да създаде „перфектен“ алгоритъм, но може да промени какво виждате най-често.
Опитайте правилото за 10 минути
Психолозите, цитирани в източника, препоръчват bloomscrolling да бъде кратък и целенасочен – например 10–20 минути. Дори пет или десет минути могат да са достатъчни, за да смените настроението си, да се разсеете от негативна мисъл или да намерите вдъхновение.
След това затворете приложението. Целта не е да замените два часа doomscrolling с два часа „щастливо“ скролване. Целта е да използвате телефона така, че след това да се върнете към живота си.
Задайте си един въпрос след това
Когато оставите телефона, обърнете внимание как се чувствате.
По-спокойни ли сте? Развеселихте ли се? Получихте ли идея да направите нещо? Или просто сте изгубили още половин час?
Този въпрос може да бъде по-полезен от всяко правило за екранно време.
Най-добрата версия на bloomscrolling води обратно към реалния живот
Виждате прекрасна градина – и решавате да пресадите растенията си.
Гледате рецепта – и отивате да я приготвите.
Попадате на нещо забавно – и го изпращате на приятел.
Получавате идея за рисуване, тренировка или разходка – и действително я опитвате.
Така онлайн съдържанието се превръща в начало на нещо, а не в заместител на него.
Bloomscrolling може да е полезен, ако остане умерен
Има смисъл да бъдем по-внимателни към това, което допускаме до вниманието си. Пет или десет минути позитивно съдържание могат да бъдат приятна пауза. Но най-полезната част от тенденцията вероятно не е да открием „по-добър“ начин да скролваме.
А да започнем по-често да забелязваме как се чувстваме след това – и кога е време просто да оставим телефона.
