През последните години Пловдив попадна в челото на не една и две международни класации на градовете, които трябва да бъдат посетени. Популярността нарасна допълнително, докато той бе Европейска столица на културата през 2019 г.
Със сигурност сте посещавали множеството добре познати местни забележителности, като Стария град, Главната улица, Античния театър, квартал „Капана“, Младежкия хълм, Бунарджика, Пеещите фонтани, Гребната база и много други, които правят града невъзможен за разглеждане в рамките на ден или два.
Днес обаче ще посетим една забележителност, която бе отворена преди малко повече от месец за посетители – Епископската базилика на Филипопол. Затова потегляме за пореден път с въодушевление към „Града под тепетата“.
Базиликата се намира непосредствено до съвременната католическа катедрала „Свети Лудвиг“ във втория по големина град в страната.
Трябва да кажем, че входният билет за Базиликата струва 12 лв. за възрастни, но можете да се възползвате от семейния пропуск, който е на цена от 24 лв. и важи за родители с деца от 7 до 16 г.
Пловдвив, или Филипополис, както е бил наричан през Античността, е един от най-старите постоянни обитавани градове в Европа, а Епископската базилика, наричана още Голяма базилика, е построена малко след приемането на християнството в Римската империя и е била свидетел на доста важни събития в историята на града.
Тя датира от средата на IV в. сл. Хр., като е функционирала в периода IV – VI в. и вероятно е била епископската катедрала на градa.
Голямата базилика е с дължина от 83 м. и ширина от 36 м. и е най-голямата раннохристиянска църква, откривана по нашите земи.
Към началото на VII в. Базиликата била изоставена, но не запустяла. В развалините й някои граждани построили жилища, а през Х в. върху част от тях се появил некропол. Местните погребвали близките си до края на XIV в., а след това мястото потънало в забрава.
Останките от Базиликата са открити и частично разкопани през 80-те години на миналия век, но тя е напълно разкрита и проучена едва в периода 2015 – 2019 г. от екип от реставратори на мозайки, който реставрира част от мозайките на място и транспортира други в специално ателие за почистване и консервиране.
След това мозайките са върнати в новоизградения Посетителски център, който е дело на български и американски архитекти. Той съхранява мозайките от Базиликата и разказва многовековната й история по един достъпен начин чрез съчетание от традиционни методи и новости като виртуална реалност.
Посетителският център е на две нива, които са свързани с рампа.
Почти на цялото първо ниво посетителите стъпват по стъклен под, под който се виждат мозайките.
На вторoто ниво за децата има „Зона на откривателя“, където могат да научават нови неща, докато се забавляват.
За малките посетители има и детска площадка на открито до Посетителския център.
Бронзовата отливка на Филипопол на терасата на ниво 2 пък показва градът такъв, какъвто се смята, че е бил по времето на Епископската базилика.
Мозаечните подове в Базиликата са в два пласта с обща площ от 2 000 кв. м. Емблематичните птици са във втория пласт.
На него са изобразени над 100 птици от 12 вида, като най-впечатляващата от тях е паунът.
Също на второто ниво на Базиликата има и зона за автоматично заснемане, която предоставя изживяване с обогатена реалност. Снимките и видеата се пазят на специален уебсайт в срок от 7 дни.
Запомнете приблизително в колко часа сте застанали пред автоматичната камера и след това по дата и част по-лесно може да си ги свалите за спомен.
Най-новата забележителност на Пловдив, която през 2018 г. е предложена за включване в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, определено не разочарова.
След посещение и на още няколко наши любими места в Града под тепетата следва зареждане на бензиностанцията на Газпром, бързо кафе и обратно към София.
