Едното дете иска розово, другото — синьо. Едното е педантично, другото — художник на хаоса. Едното заспива рано, другото чете с фенерче под завивката. И двете трябва да споделят една стая.
Познато? Добрата новина е, че споделената детска стая може да работи — и то добре — ако се подходи с малко планиране и без компромис с личното пространство на всяко дете.
Може да си спестите пространство и усилия в обзавеждането на детската стая с този комплект, наречен Sleep & Study...
30/12/2015Първото правило: равнопоставеност
Преди да се захванете с цветове и мебели, има едно негласно правило, което дизайнерите повтарят: всяко дете трябва да получи толкова пространство, колкото другото. Защото, когато едното дете усети, че неговата част е по-малка или по-малко важна, започва недоволството.
Това важи и за съхранението — ако леглата имат чекмеджета отдолу, проверете дали се отварят в страната на съответното дете, без да навлизат в територията на другото.
Зониране: как да разделите стаята без стена
Физическата стена е рядко опция. Но за щастие има много по-интересни начини да маркирате „моята страна" и „твоята страна". Изберете рафт вместо стена — нисък или висок отворен модел в средата на стаята е може би най-умното решение. Той разделя визуално, осигурява съхранение и от двете страни и не затваря светлината. Интериорните дизайнери го описват като решение, при което стаята изглежда едновременно обединена и лична за всяко дете.
Завеса — евтина, лесна за монтаж и обратима. Затворена дава уединение, отворена стаята отново е обща. Особено добре работи за по-големи деца, които имат нужда от собствен ъгъл за домашни или просто за тишина.
Килим — той не изисква никакъв монтаж, само два различни килима маркират ясно чия е коя страна. В комбинация с различен акцентен цвят по стената ефектът е изненадващо убедителен.
При повечето средностатистически семейства децата делят една спалня. А какво да правим, ако децата са три? Възможно ...
22/11/2015
Цветове: единство с характер
Общата грешка е да се опита пълна унификация — един цвят за цялата стая. Децата се губят в нея и нито едното се чувства у дома. Другата крайност — две напълно различни стаи, наситени с различни цветове — изглежда хаотично.
Решението е по средата: неутрална обща база — крем, топло бяло, мек сив-зелен — и различен акцент за всяка страна. Едното дете може да има цветни възглавници и постер, другото — синьо одеяло и лампа в различен нюанс. Стаята изглежда наредена, но всяко дете разпознава своето кътче.
Леглата: вертикалното е приятел
В по-малките стаи двуетажното легло е почти задължително — освобождава огромно количество подово пространство за игра. Съвременните модели вече не са просто стълба и два матрака: има такива с вградено бюро отдолу, рафтове, завеса за поверителност и дори малко осветление за четене за всяко ниво.
Ако децата са в различна възраст и двуетажното легло не е подходящо, два единични матрака, наредени по противоположните стени, с общо игрово пространство по средата, е класическо и доказано решение.
Личното място: малко, но само за тях
Дори в споделена стая всяко дете трябва да има нещо, което е изцяло негово — стена, рафт или кът, където то решава какво стои. Снимки, рисунки, любими играчки, колекции. Именно тези детайли правят стаята „моя", а не просто „нашата стая".
Окачете малка табла или поставете скоба за щипки над леглото на всяко дете. Нека те самите решат какво ще показват. Ще се изненадате колко по-рядко ще чувате „той/тя е взел/а нещо мое".
Ако децата са от различни полове
Братя и сестри в една стая е може би най-честото предизвикателство. Тук неутралната палитра работи най-добре: зелено, горчица, теракота, антрацит — цветове, които не „принадлежат" на нито едното. Всяко дете добавя своите акценти, а стаята изглежда обединена.
