Диванът, килимът и масичката за кафе вече са избрани. Чудесно. Точно тук обаче много дневни "се чупят" – при аксесоарите. Малки грешки в избора на декор могат да превърнат иначе добър интериор във визуален хаос, който изглежда евтин, претрупан или просто недовършен.
Обзавеждането за трапезарията не се свежда само до избор на маса и столове. В комбинация с отворената всекидневна, мя...
30/03/2016Дизайнери споделят кои навици за декориране най-често развалят хола и как да ги замените с по-изчистени решения.
Килимът е твърде малък
Ефектната декорация в стаята зависи от формата и размера й, но и от начина, по който ще я ползваме. Декорацията на вс...
02/04/2016Това е една от най-универсалните грешки. Килимът стои като малко островче под масичката за кафе, без връзка с останалите мебели. Резултатът е несигурен интериор, в който всичко изглежда разместено.
Практично правило: поне предните крачета на всички основни мебели за сядане трябва да стъпват върху килима. Така той обединява зоната, „закотвя“ композицията и прави стаята да изглежда по-подредена. Малък килим може да стои добре само в съвсем отделен кът – например под малко кресло с лампа.
.jpg)
Твърде малки картини по стените
Малките картини върху големи стени почти винаги изглеждат като след декорация, а не като част от замислен интериор. Оставят усещане за празнота или водят до другата крайност – добавят се още и още рамки, докато стената стане визуално претоварена.
По-добър подход е или едно по-голямо произведение на изкуството, което да „носи“ стената, или добре обмислена галерийна стена с ясна композиция и сходни по стил рамки. Важното е мащабът да отговаря на стената и на мебелите под нея. Картина колкото лист А4 над голям диван почти винаги изглежда като временно решение.
Случайно разпилени семейни снимки
Семейните фотографии са важни, но начинът, по който се показват, разделя уютното от кичозното. Рамки по всяка повърхност, снимки с различни размери и стилове, подредени "както дойде", превръщат хола във визуален шум.
По-елегантно изглеждат подбрани кадри, групирани на едно–две места. Например галерийна стена с черно-бели снимки в еднакви рамки. Или малък, добре подреден ъгъл на библиотеката. По-живи снимки обикновено изглеждат по-естетично от студийни кадри. Идеята е личното да присъства, но да не заглушава целия интериор.
.jpg)
Само една лампа в целия хол
Една централна лампа на тавана, която се включва вечер и това е всичко. Познат сценарий. Светлината е рязка, пада отгоре и прави и хората, и интериора да изглеждат по-неприветливи.
По-добре е осветлението да бъде на слоеве. Понижен таванен източник с димер за обща светлина. Подова лампа до дивана за четене. Настолна лампа върху помощна масичка за вечерно, по-меко осветление. Така холът може да изглежда различно през деня, вечер за гости или късно нощем пред телевизора. Ако таванната лампа е силна, по-добре да остава фон, а не главно осветление.
Прекалено много аксесоари навсякъде
Вазички, фигурки, свещи, рамки, кошници, таблички, надписи и още десет дребни неща. Всеки детайл поотделно е приятен, но заедно създават онова усещане за "микс от телевизионни интериорни предавания".
Целта не е да няма декор, а всяко нещо да има ясна причина да е там. Няколко подбрани предмета, които се повтарят като материал, цвят или форма, са достатъчни. Един по-силен акцент върху масата за кафе. Две–три обемни, качествени вещи на библиотеката вместо редица дребни фигурки. Когато се чудите дали да добавите още нещо, по-добре съзнателно махнете едно.
Фалшива зеленина и изкуствени цветя
Изкуствените растения са удобни, но в повечето случаи си личат. Блестяща пластмаса, неестествено еднакви листа и вечна „прясно зелена“ визия, която няма нищо общо с живата природа. В добре оформен хол този тип декор веднага сваля нивото.
Ако няма светлина за живи растения или не желаете да се грижите за тях, има алтернативи. Изсушени треви в керамична ваза. Красиви клони в голям стъклен съд. Камъни, миди, кристали, ако харесвате по-естествени текстури. Те също внасят органична форма и интерес, без да изглеждат фалшиво.
.jpg)
Фалшиви материали и покрития
Имитации на мрамор, фолио „злато“, прекалено гланциран ламинат, пластмасови повърхности, боядисани да приличат на метал. Всичко това на снимка може да изглежда приемливо, но на живо често изглежда безлично.
По-устойчива идея е да се заложи на истински материали, дори в по-скромен вариант. Дърво с текстура, вместо фалшив гланцов фурнир. Памук, лен и вълна в текстила, вместо евтин полиестер с блясък. Керамика, камък и метал, които с времето придобиват патина, вместо винаги "перфектна" повърхност, която изглежда евтина. Смесването на различни покрития – мат, сатен, лек блясък – прави интериора по-богат и автентичен.
