Красивият Врачански Балкан може да се похвали с най-високия непостоянно течащ водопад в страната и на Балканите – „Врачанска Скакля“.
Целта на днешното ни пътуване обаче е водопадът „Боров камък“, до който се стига по едноименната еко пътека, която е една от първите и най-атрактивни в България и е изградена през 2000 г.
Потегляме рано-рано от София, защото в рамките на деня искаме да посетим и друга природна забележителност в района на Враца – „Божият мост“.
Враца се намира на около 120 км. от София, а за да стигнете до началото на екопътека „Боров камък“, след като стигнете до областния град се насочвате към прохода Вратцата и малко след него поемате към село Згориград. Минавате през цялото село, а в края на Згориград започва самата еко пътека.
Можете да паркирате в близост до информационната табела за еко пътеката, от която да научите малко повече за маршрута. Според указанията тя не е подходяща за деца под 8 години и за хора с увреждания и тук сме склонни да се съгласим, защото на някои места става доста екстремно.
Въпреки че ни посрещна надпис, че пътеката е непроходима, се оказа, че пътят към водопада е разчистен от падналите дървета.
Пътеката стартира с умерен наклон срещу течението на река Лева, а в самото й началото от лявата страна се виждат останки от разрушеното хвостохранилище към мина „Плакалница“. На 1 май 1966 г. подпорната стена на хвостохранилището се къса, а мощна вълна залива Згориград и стига до Враца. При инцидента загиват стотици хора.
До водопада се стига за около 1.30 – 2 часа, ако поддържате умерен ход и не правите дълги почивки.
След първия мост пътеката навлиза в каньон с много падове и вирове на реката. Трудно можете да се объркате, защото пътеката е добре маркирана.
На много от по-трудно проходимите места по пътеката има изградени дървени мостчета и парапети, но трябва да внимавате, особено, ако скоро е валяло, защото на места е доста хлъзгаво и коварно.
На места пътеката е доста тясна и, за да се разминавате с другите спускащи или изкачващи се трябва буквално да се изчаквате.
Последната част от пътеката е най-трудна, защото става доста стръмно и има по-голяма опасност от подхлъзване, особено, ако времето е по-лошо. Пътеката минава зад водната завеса на „Боров камък“ и продължава със стълби до погледна площадка над високия 63 метра водопад. Оттам можете да поемете по маркирана пътека към хижа Пършевица или по пътеката към връх Околчица. Ние обаче се връщаме по същия път, за да поемем към другата ни цел за деня – Божият мост.
Това е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км северно от Враца.
До него се стига, както откъм село Чирен, така и откъм село Лиляче. Имайте предвид, че в момента пътят от отбивката от главния път от Враца до Чирен, по който обикновено се стига по-лесно до Божия мост, в момента е в ремонт и достъпът до природната забележителност е през село Лиляче.
Мостът е висок 20 метра, широк 25 метра и е известен още като Жабокрек, защото през сухите месеци на годината рекичката под моста пресъхва и там остават няколко езерца с жаби.
Този феномен всъщност се състои от два скални моста, които са останки от полуоткрита в днешно време на повърхността пещера.
Преди около 120 млн. години водите на днешната река Лилячка са били подземен поток. С времето обаче ерозията допринася за откриването на пещерата, като прояжда отвори в тавана.
След като паркирате спускането до Божия мост отнема само няколко минути. На мястото има изградени пейки за отдих и огнище за желаещите да прекарат повече време в близост до това скално образувание.
Ние постояхме около 30 минути, направихме снимки и имахме късмета да се полюбуваме на тази природна забележителност в компанията само на още няколко човека и малко комари.
В близост до Божия мост има и реставрирана крепост от римско време на име Градище, която можете също да разгледате.
Изтощени, но доволни от постигнатите цели на еднодневното ни пътешествие ние зареждаме на бензиностанцията на Газпром до Враца, възползваме се от промоцията на енергийни напитки, която ще продължи през целия май и потегляме обратно към София.
