Почти във всеки хладилник се намира забравена кутия или парче храна, по което един ден се появяват подозрителни петна. Инстинктът е всичко да отиде директно в кошчето. В много случаи това е правилното решение, но има и изключения. При някои храни мухълът остава само в повърхностния слой и може да се отстрани безопасно. При други обаче „корените“ му проникват дълбоко и рискът не си заслужава.
Важно е да се прави разлика не само за да се спестят пари, а и за да се избегнат реални опасности за здравето, като бактерии и микотоксини.
Кога храната с мухъл може да се дояде
Твърди плодове и зеленчуци
При твърдите плодове и зеленчуци плесента много по-трудно „пропълзява“ навътре. Това важи за зеле, моркови, ряпа, картофи, по-твърди сортове круши и чушки. При тях мухълът обикновено остава ограничен около петното на повърхността.
Трикът е да не се маха само видимото петно. Препоръчва се да се изреже щедро около него – поне два и половина сантиметра в диаметър и в дълбочина. Ножът не бива да минава през самия мухъл, а да „хваща“ само чиста част, за да не се пренасят спорите върху останалата храна.
Твърди сушени меса
Има меса, при които белият „мъх“ по повърхността не е признак, че нещо е сбъркано, а част от технологията. Това важи за някои твърди салами и сухосушени селски шунки. Белият слой отвън е контролирана, безопасна плесен. Тя помага месото да се втвърди и създава защита срещу бактерии. В такива случаи не е нужно продуктът да се изхвърля. Ако има притеснение към мухъл, външният слой може да се изтрие или да се обели преди консумация.
Някои сирена
Плесенните сирена като рокфор, горгонзола и стилтън по дефиниция се правят с благородна плесен. При тях понякога се появява допълнителен повърхностен слой, който не уврежда останалата част от сиренето. Твърдите сирена като пармезан и азиаго също понасят по-добре плесента, защото структурата им е плътна и суха.
И тук принципът е същият като при твърдите зеленчуци. Мухлясалото петно се изрязва с щедър „борд“ от поне два и половина сантиметра наоколо, отново без ножът да минава през самата плесен. Останалата част може да се използва.
Кога мухълът означава кошчето
Меки и настъргани сирена
Всички меки сирена са рискови, ако по тях се появи мухъл. Бри, камамбер, крема сирене, извара, меки пресни сирена – при тях влагата и текстурата помагат на плесента да се разпространи бързо навътре. Заедно с нея могат да „влязат“ бактерии като Е. coli.
Същото важи и за настъргани или нарязани сирена, дори да са по принцип твърди. При рендосване или рязане защитният „буфер“ се губи и плесента лесно стига по-навътре. При тези продукти няма безопасно изрязване. Най-доброто решение е да се изхвърлят.
Ядки, ядкови масла и бобови
Въпреки че са твърди, ядките и бобовите култури са много уязвими към определени видове плесени. Те често не се обработват с консерванти и по повърхността им могат да се развият гъбички, които образуват токсини.
Ако по ядки, тахани, фъстъчено масло или бобови се появи мухъл, продуктът не трябва да се „спасява“. Рискът от микотоксини е по-голям от цената на една опаковка.
Хляб и сладкиши
Хлябът, кифлите, кейковете и всякакви печива са порести и меки. Именно това позволява на плесента да пуска „нишки“ навътре много по-далеч от видимото петно. Дори да изглежда, че мухълът е само на едно ъгълче, е почти сигурно, че е стигнал и по-дълбоко.
При хляб и сладкиши правилото е категорично. Ако има мухъл на едно място, целият продукт се изхвърля.
Колбаси и меса за сандвичи
За разлика от специалните сухи салами и шунки, които се правят с контролирана плесен, обикновените колбаси и меса за сандвичи са съвсем друга категория. Влагата и съставът им ги правят идеална среда за бързо разпространение на плесени и бактерии под повърхността.
При мухъл по бекон, колбаси, шунка за сандвичи, кренвирши или пилешко месо няма безопасен вариант. Продуктът се изхвърля, без да се опитва да се реже само петното.
Конфитюри, желета, кисело мляко и подобни продукти
Всички храни с високо съдържание на вода в буркан или кофичка са особено рискови при мухъл. Това важи за конфитюри, желета, кисело мляко, заквасена сметана и подобни продукти. Плесента лесно се разпространява под повърхността и не се вижда.
При конфитюрите има и допълнителен проблем. Плесените, които се развиват там, могат да стимулират образуването на микотоксини. Поради консистенцията практически е невъзможно мухлясалата част да се отстрани напълно. Ако се появи плесен в буркан с конфитюр или в кофичка с млечен продукт, продуктът просто се изхвърля.
Практично правило за кухнята
Вместо да се помни дълъг списък, може да се следва един прост принцип. Колкото по-твърда и суха е храната и колкото по-малко пореста е нейната структура, толкова по-голям е шансът плесента да остане само на повърхността и да може да се отреже с щедър запас от чиста част.
Всичко, което е меко, влажно, кремообразно, поресто или вече нарязано и настъргано, не е за спасяване. При тези продукти мухълът почти винаги означава край и място в кошчето.
Така се пести време в чудене, намаляват се излишните рискове и се поддържа по-безопасна кухня, без паника при всяко малко зелено петно.
