Последните години в строителния бранш се заговори все по-масово за енергийна ефективност на новото и старото строителство и нуждата от ефективно саниране, за намаляване на разходите за енергия. Увеличаващите се цени на всички форми на енергия налагат тенденции за разработване на различни строителни стандарти, които могат да намалят тези разходи.
Една от най-популярните и ефективни концепции за нискоенергийно строителство е така нареченият стандарт „пасивна къща”. Пасивната къща е построена с толкова добра изолация и въздухоплътност, че се характеризира с до 10 пъти по-ниска консумация на енергия за отопление в сравнение със стандартното строителство. За да се постигне обаче тази икономия, е необходим специфичен проектантски подход и компетентното прилагане на качествени материали. Когато клиент вземе решение да възложи проектирането и построяването на пасивна къща, трябва да е осъзнал, че инвестира в своето бъдеще и следва да се доверява на квалифицирани специалисти. В противен случай рискува да плати по-голяма цена за качествени материали, без това да даде очакваните резултати.
Сега ще ви запознаем с някои от основните принципи, които са залегнали в стандарта „пасивна къща”:
За да губи възможно най-малко топлина, сградата трябва да е много добре изолирана. Приблизително половината от топлината се губи от вентилацията на сградите, поради което е от изключително значение, сградата да бъде с висока въздухоплътност. След като сградата се херметизира, се налага тя да бъде снабдена с вентилационна инсталация, която да доставя пресен въздух, като едновременно да връща топлината от изходящия въздух обратно в помещението чрез топлообменник.
Ключово значение за функционирането на пасивна къща имат прозорците и вратите. От една страна трябва да се избират качествени прозоречни системи, които осигуряват коефициент на топлопреминаване не по-голям от Uw ≤ 0,8 W/m2*k, тоест с отлична топлинна изолация, от друга страна да притежават клас на въздухоплътност не по-малък от „Клас 4”. В противен случай къщата няма да може да премине успешно задължителния тест за определяне на въздухоплътност, наречен „Blower door test”. Този тест определя граничната стойност на неконтролиран въздухообмен на сградата, респективно топлинните загуби през затворените прозорци и други конструктивни фуги. Поради наличие на вентилационна система няма необходимост от прозоречно проветряване, но не сте ограничени да го използвате, ако приемате съпътстващите топлинни загуби.
Прозорците не трябва да се разглеждат като слабото звено в контекста на сградната обвивка, защото могат да допринесат в немалка степен за топлинния комфорт в сградата, когато пропускат слънчевата светлина и топлина в помещенията. На пръв поглед звучи нереалистично, но в сграда с 10 пъти по-малка консумация за отопление, слънчевите печалби изведнъж се оказват значителен дял от необходимата топлинна енергия. За ефективното използване на слънчевата енергия е подходящо достатъчен брой прозорци да бъдат разположени по южните фасади на сградата и ограничаването им от северната страна. За предотвратяване на възможно прегряване през лятото трябва задължително да бъдат предвидени ефективни слънцезащитни устройства или щори.
На пръв поглед изглежда, че слънцезащитата по-скоро предотвратява навлизането на енергия в помещението, защото интуитивно я възприемаме най-вече като елемент, който ни „предпазва” от слънцето. Истината обаче е, че с избора си да разполагаме с по-големи остъклени площи всъщност се стремим към повече светлина и усещане, че сме неразделно свързани със заобикалящата ни среда. В този аспект слънцезащитата може да действа като преграда, която затваря погледа и прекъсва тази връзка, а задачата на специалиста е да преодолее това противоречие.
Решим ли денем да засенчим силно, за да не прегрява помещението, често се налага да пускаме изкуствено осветление, което от една страна не е енергоефективно, от друга страна няма здравословния ефект на естествената светлина и на всичкото отгоре генерира и топлина! Ако пък предпочетем да не засенчваме, за да ни е комфортно светло, се налага да включим климатизацията с всичките й недостатъци.
Изчисленията и реалната практика показват, че в страни с топъл летен климат и много слънчеви часове разходите за климатизация се изравняват, а понякога и надвишават разхода за отопление през зимата. Правилно подбраната слънцезащита е в състояние да пропуска светлина и топлина през зимните месеци, но да блокира топлината през летните горещи дни.
Този проблем може да се реши, като се предвиди правилно проектирано слънцезащитно устройство, което да регулира слънчевия поток по начин, който балансира нуждата от светлина и топлина като предотвратява смущаващото пряко блестене в близост до стъклото.
Когато трябва да вземем решение какъв вид слънцезащита да приложим, най-напред следва да имаме предвид, че слънцезащитата може да бъде наистина ефективна, ако е разположена от външната страна на прозореца, защото абсорбира голяма част от слънчевите лъчи. В противен случай, ако бъде разположена отвътре, абсорбираната топлина вече ще е влязла вътре в помещението. Поради тази причина от вътрешната страна на прозорците е разумно да се прилагат частично светло пропускливи завеси или текстилни щори, които да предотвратяват прякото блестене, но не и като засенчващо устройство.
На пазара се предлагат най-различни модели външна слънцезащита, които се различават по начина на задвижване, както и от материала, от който са изработени. Много важно е да проверим дали избраният от нас модел е устойчив на силен вятър. В противен случай има опасност от сериозни повреди при внезапни ветрови пориви.
Препоръчително е да се избират дълготрайни материали, които да са устойчиви на атмосферни влияния и не се нуждаят от голяма поддръжка. Изборът на модела зависи разбира се и от личните предпочитания на архитекта или потребителя.
Може би най-важното свойство на една щора е дали в спуснато положение и добро засенчване все още пропуска достатъчно светлина в помещението и позволява да имаме поглед навън. Тук най-голямо предимство имат така наречените "венециански" щори с хоризонтални ламели, които могат да се настройват чрез въртене около собствената си ос. Те позволяват при високо стоящо слънце, каквото срещаме през летните месеци, да поставим ламелите в хоризонтално положение, с което от една страна да засенчим добре стаята, а от друга - да имаме добър поглед навън и да позволим дифузната светлина да навлиза и осветява нашия дом.
Изводът от изложеното до тук е, че трябва да гледаме на слънцезащитата и дограмата като тандем, само заедно постигат комфорта, който крайният потребител си представя, когато осъществява своите желания.
Ако се спазват описаните принципи на проектиране и строителство, което е съвсем реалистично, ще получите сграда с многократно по-нисък разход на енергия, но това не е всичко. Ще получите като „страничен ефект” комфорт на обитаване, който няма да ви е познат от стандартно построените сгради. Този комфорт се изразява в изключително равномерната температура на въздуха, без амплитудни колебания и без въздушни течения, които се пораждат покрай студени повърхности, например стандартни прозорци. Ще забравите за студените крака, въпреки високата температура на въздуха в стаята, ще забравите и за постоянното проветряване поради лош въздух. Благодарение на SCHÜCO ще почувствате уюта вкъщи.
Пасивните къщи не са мечти за далечното бъдеще, а са реалност в днешно време и набират все по-голяма популярност в Европа.
