Плочките изглеждат като най-сигурния избор за баня. Издръжливи са, лесни за почистване и издържат години. Само че не всеки вид плочка е подходящ за това помещение. Грешка в избора може да означава напукани подове, хлъзгава настилка или плочки, които изглеждат стари и мръсни много по-бързо, отколкото очаквате.
Ако ви предстои ремонт, обърнете внимание на тези ключови признаци. Те ще ви спестят пари, нерви и разочарование.
Твърдост и устойчивост на почистващи препарати
Банята е помещение, което се чисти често и с по-силни препарати. Влага, варовик, сапунен налеп и ръжда оставят следи, които обикновено махаме с препарати с хлор, киселини или основи. Затова първият капан са плочките, които не понасят агресивна химия.
Плочките се делят по клас на химическа устойчивост. За баня и други помещения с висока влажност и натоварване е добре да се търсят класове AA и A. Те издържат почистване с по-силни средства, без да се матират, обезцветяват или увреждат.
Също толкова важна е и твърдостта. Тя определя колко добре плочката понася ежедневното натоварване.
Плочки с най-ниска твърдост са подходящи за помещения с малък трафик. За баня, особено ако това е основната баня в жилището, е по-разумно да се избира по-висок клас. Така се намалява рискът от напукване, отчупване по ръбовете и нужда от преждевременна подмяна.
Съвместимост с подово отопление
Керамичните плочки са студени на допир. Температурата им е осезаемо по-ниска от тази на въздуха и това се усеща особено след душ. Именно затова много хора избират подово отопление в банята. Добрата новина е, че плочките по принцип са подходящи за подово отопление. Те имат добра топлопроводимост, издържат високи температури и не се деформират. Важно е обаче системата да бъде правилно проектирана и положена.
Няколко практични съвета за подова плочка върху подово отопление:
– Не злоупотребявайте с агресивни препарати.
– Залагайте на по-нежни средства и топла вода.
– Използвайте меки мопове и четки вместо твърди стъргалки.
– Следете състоянието на фугите. При нужда ги почиствайте и подновявайте.
Така подът остава едновременно топъл, безопасен и естетичен по-дълго време.
Опасност от подхлъзване
Банята е място, където по пода има вода, сапун, шампоан и конденз. Хлъзгавите плочки тук не са просто неудобство. Те са реален риск от падане и сериозни травми.
Най-проблемни са силно гланцираните плочки на пода. Дори когато са сухи, могат да бъдат коварни. При мокра настилка ситуацията става още по-опасна.
За под в баня е по-добре да се избягва силен гланц. По-подходящи са:
– матови плочки;
– текстурирани повърхности;
– плочки с обозначен противохлъзгащ клас.
Тези повърхности осигуряват по-добро сцепление и по-голяма сигурност. Гланцовите плочки запазват своето място – но на стените. Там могат спокойно да се използват. Отразяват светлината, визуално разширяват помещението и придават по-луксозно излъчване, без да създават риск от падане.
Удачен подход е комбинация: матови или релефни плочки на пода, гланц по стените.
Размер на плочките и практичност
Широко разпространен мит твърди, че малките бани се „нуждаят“ от дребен формат плочки, а големите – от голям. В действителност размерът на плочките не зависи директно от квадратурата.
По-важни са:
– ефектът, който искате да постигнете във визията на помещението;
– сложността на монтажа;
– бюджетът;
– колко фуги сте готови да поддържате.
Малките плочки изглеждат детайлно, но изискват повече труд и време за монтаж. Това ги прави по-скъпи като краен резултат. Освен това не „разширяват“ визуално пространството, както често се мисли. Големият формат плочки намалява броя фуги и може да направи малка баня да изглежда по-спокойна и модерна. При рязане обаче загубите са по-големи и грешките се плащат по-скъпо.
Какъвто и размер да изберете, заложете на резерв. Обикновено се препоръчва да се купува около 10% повече плочки. Причините са напълно практични:
– част от плочките може да се повредят при транспорт, рязане или монтаж;
– ако в бъдеще се отчупи или спука някоя плочка, ще имате от същата партида;
– нюансът между различни партиди може да е видимо различен.
При по-сложни монтажи, диагонални разположения или комбинирани формати е разумно да се обсъди процентът резерв и с майстора.
Как да почистите мръсната фугираща смес между плочките
Фугите са едно от най-проблемните места в банята. Постоянната влага и ограничената вентилация създават идеални условия за мухъл, плесен, котлен камък и натрупан сапунен налеп. Дори най-красивите плочки изглеждат занемарени, ако фугите са потъмнели.
Няколко стъпки за освежаване на фугиращата смес:
Подготовка на фугите
Напръскайте сухите фуги с вода от бутилка със спрей от разстояние около 20–25 см. Оставете ги за няколко минути, за да омекнат леко.
Почистване със специализиран препарат
Използвайте почистващ препарат, предназначен за фуги и плочки. Нанесете с гъба или стара четка за зъби и изтъркайте внимателно. Ако препаратът е по-агресивен, първо го тествайте на незабележимо място.
Вариант с лимонена киселина
Ако предпочитате по-щадящ подход, може да използвате разтвор с лимонена киселина. Загрейте един литър вода, разтворете пакетче лимонена киселина и разбъркайте добре. Нанесете разтвора върху фугите с гъба, изчакайте около половин час и избършете с влажна кърпа.
Редовното почистване на фугите и добра вентилация намаляват риска от плесен и удължават живота на покритието.
